Обаче Химе нищо не искала да чуе и измислила заедно с баща си пет извънредно трудни изпитания, които те поставили на петимата кандидати.

Старецът се обърнал с тези думи към петте принца:

— Знатни господари, вие ми правите голяма чест, като сте дошли в моята скромна къща да искате ръката на дъщеря ми. Но аз не знам кого да избера. Ето защо реших да подложа всеки от вас на едно изпитание. Ти, велики Курамочи, ще трябва да ми донесеш едно клонче от драгоценното дърво, което расте в дълбините на Източното море, където живее ужасното морско Чудовище. Ти, честолюбиви Миуки, ще трябва да се сдобиеш с петте диаманта, които жестокият морски Дракон носи около шията си. Ти, прекрасни Маро, ще трябва да ми донесеш една черупка от лястовиче яйце.

Ти, горди Дайжин… — И той продължил така, като поставил и на останалите двама господари също такива трудни задачи. Тогава заключил:

— Онзи от вас, който пръв се върне с исканата вещ, ще се ожени за Химе.

Принц Курамочи се качил веднага на един бърз кораб и се отправил към… своите владения.

Този принц бил много ленив и само мисълта да слезе в дълбините на морето вече го изморявала. При това не много храбър, той се ужасявал от вероятността да застане лице срещу лице с чудовището. Като пристигнал в своите земи, той свикал най-сръчните майстори и им заповядал да направят едно съвършено подобие на клонче от желаното дърво След три години труд майсторите занесли на своя господар едно великолепно клонче. Листата му били златни, цветовете от скъпоценни камъни, а росата по тях от нежни перли. Но най-странното било, че това клонче изглеждало като истинско, защото листата му като че ли били почнали да вехнат.

Курамочи побързал да натопи клончето във ваза с вода и я изпратил по слугите си на красивата Химе.

Девойката, която мислела, че му е възложила неизпълнима задача, много се зачудила, като видяла чудесното клонче.