Курамочи, доволен, че е успял да я заблуди, започнал да й разказва своите въображаеми приключения. Но тъкмо й описвал борбата си със свирепото Чудовище, на вратата на стаята се появили занаятчиите и му казали:

— Велики Курамочи, заплати ни цената на клончето, за да можем да се върнем по домовете си.

Така изобличен, Курамочи трябвало да се оттегли и да се върне в своя палат, посрамен и сразен.

Миуки също се опитал да накара други да се потрудят вместо него. Той раздал пари на своите слуги и им заповядал да отидат и се преборят с Дракона и да му изтръгнат огърлицата с диамантите.

Слугите тръгнали към морето, но вместо да се борят с Чудовището, избягали с парите.

Смелият Миуки се оказал сам и не му оставало нищо друго, освен сам да се пребори с Дракона. Потеглил смело с кораба, като си мислел: „В края на краищата какво пък толкова представлява този Дракон? Защо ще се плаша от него?“

Но едва излязъл в открито море, и се разразила ужасна буря. Корабът се въртял и се люшкал и без малко не потънал.

Миуки усетил, че куражът му се топи като сняг на слънце и повярвал, че тази буря се е развилняла от гнева на Дракона.

Той се объркал и почнал да вика като луд:

— Прости ми, господарю Драконе! Никога не ще помисля вече да те убивам! Прости ми!

И той плачел и цял треперел.

Бурята продължила цели три дена. Най-сетне морето се успокоило. Миуки се върнал у дома си, като напълно забравил Химе.

През това време Маро бил изпратил своите подчинени да търсят черупка от лястовиче яйце. Но те нищо не намерили.

Един ден на Маро му се сторило, че вижда в едно гнездо нещо като яйце, готово да се излюпи. Сигурен, че е намерил търсеното, той извикал слугите си и им рекъл:

— Негодници! Трябваше само да хвърля един поглед, за да намеря онова, което, според вас, не съществува! Хайде, аз сам ще се заловя с тази работа После ще си разчистваме сметките!